Stanka Pentscheva
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари –
че бра бодили, както се берат цветя,
че бяха запоени със олово
перата ти, а ти летя,
че те дамгоса Ангелът на Словото
по бялото чело,
че те въртя до писък, до забрава
световното искрящо колело,
че бе далеч от блъсканицата и врявата,
че дарбата ти се наричаше любов,
че тъжна е душата ти, но още свети
като икона в потъмнял обков
и слуша,
как я викат нежно световете...
(Zur
deutschen
Nachdichtung von Inge Sabine Kleinert)
Rezension I Buchbestellung
I home IV09 LYRIKwelt
© St.P./I.S.K.